Христовото Възкресение в каноничното съзнание на Църквата
Александър Смочевски,
Кратък коментар към прочие 66 на Трулския космополитен събор
Литургичният живот на Църквата е в неотлъчно единение с нейното канонично Предание. Редица свещени правила на Църквата контролират съответни богослужебни въпроси. Така да вземем за пример множеството от разпоредбите на Лаодикийския поместен събор (360 г.) се отнасят до разнообразни богослужебни тематики и проблеми – до степен някои създатели да характеризират тези правила като „ Закон [sic!] на Църквата за богослужението “ (1).
Периодът на Великата четиридесетница не е изключение от това. В разпоредбите на Пето-Шестия Трулски космополитен събор (691 г.), който запълва каноническия вакуум, настъпил в интервала след Четвъртия космополитен събор (451 г.), намираме разнообразни инструкции по отношение на този богослужебен интервал:
- За това, че не трябва да се нарушава постът на Велики четвъртък, както някои в предишното си разрешавали да вършат в Африка, тъй като по този метод се „ обезчестява цялата Четиридесетница “ (пр. 29) (2);
- За това, че във всички дни на светата Четиридесетница, с изключение на съботите, неделите и празника Благовещение, се прави литургията на авансово осветените блага (пр. 52);
- За условието през съботите и неделите на светата Четиридесетница да не се позволява консумирането на яйца и сирене, както неправилно правели в „ Арменската страна “ (пр. 56).
Завършителна част от Великата четиридесетница е Седмицата на Христовите премеждия, която се назовава Велика или Страстна седмица. Тя бележи прехода от аскетичен пост (цялата Четиридесетница) към евхаристийния пост (подготовка за причастяването на Възкресение Христово). Духовната катехизация, която се прави посредством химнографското благосъстояние на Четиридесетницата, отстъпва своето място на упованието на Жениха, подготовката за Неговото пришествие, премеждия и гибел (3).
На светата Велика седмица на Христовите премеждия е отдадена част от настрана предписание на Трулския събор. В канон 89 са посочени трите отличителни черти, само че в същото време и условия за пълноценното присъединяване на християните в тези изпълнени с дълбоки богословски смисли богослужения. Верните би трябвало да прекарват „ дните на избавителното страдалчество в пост и молитва, и сърдечно обезсърчение “ (ἐν νηστείᾳ, καὶ προσευχῇ, καὶ κατανύξει καρδίας). Следователно съгласно съборните отци трите детайла, без които не може да има пълноценно присъединяване в дните на Страстната седмица, са: пост, молитва и сърдечно обезсърчение. При това, както разяснява Йоан Зонара, под „ сърдечно обезсърчение “ тук се има поради не показно, лицемерно, външно обезсърчение, а такова, „ което визира самото сърце “ (4).
Съществува обаче едно настрана предписание на Църквата, което е напълно отдадено на седмицата след Пасха, наречена Светла седмица. Нека да се спрем по-подробно на него. То е изключително настоящо, тъй като визира въпроса какво следва да вършат членовете на Христовата Църква в дните след Възкресение Христово, т.е. през цялата Светла седмица. Според мен неговото значение е огромно предвид на актуалната обстановка в поместните православни църкви, при която храмовете са изпълнени с вярващи в дните на Страстната седмица (особено на последованията на Жениха, Великия маслосвет, Последованието на 12-те евангелия, както и по време на богослужението на Велики Петък), а директно след тържественото отбелязване на Христовото Възкресение на Велика събота, откакто се поздравим с „ Христос воскресе! “, те внезапно опустяват. Както постоянно се майтапят църковници, наблюдавайки печалната панорама на народа, който напуща храмовете след „ Христос воскресе! “: „ Чуваме да се пее: Да воскре́снет Бог, и расточа́тся врази́ Его́, и да бежа́т от лица́ Его́ ненави́дящии Его́, и ние като истински врагове Христови, които Го ненавиждат, се разпръскваме и бягаме от храмовете по домовете си, удовлетворени, че сме изпълнили своя набожен дълг. “
Тъкмо на дейното, живо, умишлено присъединяване на правилните в чудото на Възкресението, в неповторимия подарък на Христовата Пасха, е отдадено предписание 66 на Пето-шестия Трулски космополитен събор.
Пр. 66/V-VI космополитен събор: „ От светия Възкресен ден на Христа, нашия Бог, до новата неделя [т.е. Томина неделя], през цялата седмица правилните би трябвало непроменяемо да обитават в светите църкви в псалмопения, химни и песни духовни, радвайки се в Христа и празнувайки, четейки с внимание божествените Писания, и наслаждавайки се на божествените тайнства (αἱ τῶν ἁγίων μυστηρίων κατατρυφῶντας). Защото по този начин ще бъдем съ-възкресени и съ-въздигнати с Христа. Затова в тези дни по никакъв метод да не се правят нито надбягвания на хиподрума, нито други национални зрелища “ (5).
Пето-шестият космополитен събор дефинира, че правилните би трябвало непроменяемо да обитават (σχολάζειν δεῖ ἀπαραλείπτως) в храма по време на Светлата седмица. Тук неслучайно е използван глаголът σχολάζω, който значи „ отпочивам, отмарям, извозвам свободно време, обричам времето си на нещо “, т.е. касае се до времето отвън нашите трудови отговорности, време на отмора и на тържественост (срв. „ празник “, от празен, безработен, свободен от отговорности и трудове). В правилото е посочено също по този начин по какъв начин, т.е. по какъв метод следва вярващите да бъдат в храма в посочените дни – пеейки псалмопения и духовни песни, четейки „ божествените Писания “ и „ наслаждвайки се на божествените тайнства “.
Както е известно, в литургичното схващане на Църквата, цялата седмица след Възкресението Христово „ се счита за един ден “ (Валсамон). Що се отнася до смисъла на фразата „ наслаждавайки се на божествените тайнства “, тук явно се има поради причастяването с Тялото и Кръвта Христови. То, както акцентира Теодор Валсамон, би трябвало да става, в случай че е допустимо всеки ден през Светлата седмица, като правилните християни следва да бъдат „ в подготвеност “, т.е. да бъдат готови за това (6).
В посоченото предписание на Трулския събор е ясно посочена и задачата на неизменимото престояване на правилните в храма: „ Защото по този начин ще бъдем съ-възкресени и съ-въздигнати с Христа. “ Тоест последна цел на присъединяване на християнина в пасхалната наслада, въобще в тайнствения живота на Църквата, е неговото духовно и телесно възкресение.
Правилото приключва с настояването (забрана) да не се правят разнообразни надпревари на хиподрума (напр. конни надбягвания), както и каквито и да е обществени зрелища (7) в интервала на Светлата седмица.
Пр. 66 на Трулския космополитен събор разкрива отношението на съборното канонично схващане на Църквата към най-важното събитие в човешката история – Възкресението на нашия Господ Иисус Христос. То по безапелационен метод свидетелства за усилието на Църквата да удържи в център на съзнанието на нейната цялост таман събитието на Христовата Пасха. По един всемъдър метод Църквата като че ли е предвидяла неравновесното положение, в което ще изпадне по-късно западното християнство (а под негово въздействие и източноправославното) с емоционално-чувственото (понякога стигащо до театралност) преекспониране на Страданията за сметка на Възкресението. Сякаш се не помни, че таман „ Възкресението Христово е събитието, което дава смисъл освен на акта на сътворението, само че и на цялото Въплъщение. Ако нямаше Възкресение, нито Рождеството, нито страданията на Иисус, а какъв брой повече учението Му, биха имали някакво дефинитивно значение “ (8). Следователно съпреживяването на пътя на Христовите премеждия през Великата седмица не трябва да бъде за сметка на пълноценното присъединяване в задачата и крайната точка на този път – преславното и живоносно Христово Възкресение. Този призив-повеля е прикрит и в прочие 66 на Трулския Вселенски събор – парченце от богатото канонично Предание на Църквата, което е компас и пътепоказател по пътя към Царството Небесно.
С тези мисли дано си пожелаем ярко и плодородно посрещане на Възкресение Христово, съ-възкресени и съ-въздигнати с нашия Господ Бог и Спасител!
1.Вж. повече у: Π. Ροδόπουλος. Οἱ κανόνες τῆς Συνόδου τῆς Λαοδικείας ὡς „ Νόμος “` τῆς Ἐκκλησίας περὶ τῆς θείας λατρείας, Θεσσαλονίκη 1968. Срв. Ал. Смочевски, Via Canonica. Каноничноправни и богословски проучвания, София 2025, с. 81-82.
2. В своя коментар към това предписание св. Никодим Светогорец е безапелационен, че няма никакво съображение съгласно разпоредбите на Църквата и съгласно античните богослужебни устави да се нарушава постът на Велики четвъртък като се яде храна с елей. Уставите позволяват само малко вино. Вж. Πηδάλιον τῆς νοητῆς νηός, τῆς Μιᾶς Ἁγίας, Καθολικῆς καὶ Ἀποστολικῆς τῶν Ὀρθοδόξων Ἐκκλησίας, ἐκδ. «Ἀστήρ», Ἀθῆναι 1970, σ. 244, ὑποσημ. 1.
3. Ἱερομ. Μακάριος Σιμωνοπετρίτης, Μυσταγωγία τῆς Μεγάλης Τεσσαρακοστῆς. Συμβολὴ στὴν ὀρθόδοξη θεολογία τοῦ λειτουρηικοῦ χρόνου, ἐκδ. Ἴνδικτος, Ἀθῆναι 2021, σ. 636.
4.Тълкувание на Зонара към прочие 89 на Пето-шестия космополитен събор, Γ. Ράλλης – Μ. Ποτλῆς, Σύνταγμα τῶν Θείων καὶ Ἱερῶν Κανόνων, τῶν τε ἁγίων καὶ πανεφήμων Ἀποστόλων καὶ τῶν Ἱερῶν Οἰκουμενικῶν καὶ Τοπικῶν Συνόδων καὶ τῶν κατὰ μέρος ἁγίων
5.Πατέρων, Ἀθήνησιν 1852, τ. Β΄, σ. 513.Ράλλης – Ποτλῆς, Σύνταγμα, τ. Β΄, σ.
6. Тълкувание на Валсамон към прочие 66 на Пето-Шестия космополитен събор, Ράλλης – Ποτλῆς, Σύνταγμα, τ. Β΄, σ. 464. Същото показва и свети Никодим Светогорец: Πηδάλιον, σ.
7. Вж. Ал. Смочевски, „ Отношението на свещените догми на Пето-шестия Трулски космополитен събор (691 г.) по отношение на античните езически (паганистки) традиции във византийското общество (културноисторически аспекти) “, сп. Християнство и просвета, бр. 3, 2026.
8. Ἰω. Ζηζιούλας, Ἀνάμνηση τοῦ μέλλοντος. Πρὸς μία ἐσχατολογικὴ ὀντολογία, ἐκδ. Ἁρμός, Ἀθήνα 2025, σ. 176.
Източник:dveri.bg
Кратък коментар към прочие 66 на Трулския космополитен събор
Литургичният живот на Църквата е в неотлъчно единение с нейното канонично Предание. Редица свещени правила на Църквата контролират съответни богослужебни въпроси. Така да вземем за пример множеството от разпоредбите на Лаодикийския поместен събор (360 г.) се отнасят до разнообразни богослужебни тематики и проблеми – до степен някои създатели да характеризират тези правила като „ Закон [sic!] на Църквата за богослужението “ (1).
Периодът на Великата четиридесетница не е изключение от това. В разпоредбите на Пето-Шестия Трулски космополитен събор (691 г.), който запълва каноническия вакуум, настъпил в интервала след Четвъртия космополитен събор (451 г.), намираме разнообразни инструкции по отношение на този богослужебен интервал:
- За това, че не трябва да се нарушава постът на Велики четвъртък, както някои в предишното си разрешавали да вършат в Африка, тъй като по този метод се „ обезчестява цялата Четиридесетница “ (пр. 29) (2);
- За това, че във всички дни на светата Четиридесетница, с изключение на съботите, неделите и празника Благовещение, се прави литургията на авансово осветените блага (пр. 52);
- За условието през съботите и неделите на светата Четиридесетница да не се позволява консумирането на яйца и сирене, както неправилно правели в „ Арменската страна “ (пр. 56).
Завършителна част от Великата четиридесетница е Седмицата на Христовите премеждия, която се назовава Велика или Страстна седмица. Тя бележи прехода от аскетичен пост (цялата Четиридесетница) към евхаристийния пост (подготовка за причастяването на Възкресение Христово). Духовната катехизация, която се прави посредством химнографското благосъстояние на Четиридесетницата, отстъпва своето място на упованието на Жениха, подготовката за Неговото пришествие, премеждия и гибел (3).
На светата Велика седмица на Христовите премеждия е отдадена част от настрана предписание на Трулския събор. В канон 89 са посочени трите отличителни черти, само че в същото време и условия за пълноценното присъединяване на християните в тези изпълнени с дълбоки богословски смисли богослужения. Верните би трябвало да прекарват „ дните на избавителното страдалчество в пост и молитва, и сърдечно обезсърчение “ (ἐν νηστείᾳ, καὶ προσευχῇ, καὶ κατανύξει καρδίας). Следователно съгласно съборните отци трите детайла, без които не може да има пълноценно присъединяване в дните на Страстната седмица, са: пост, молитва и сърдечно обезсърчение. При това, както разяснява Йоан Зонара, под „ сърдечно обезсърчение “ тук се има поради не показно, лицемерно, външно обезсърчение, а такова, „ което визира самото сърце “ (4).
Съществува обаче едно настрана предписание на Църквата, което е напълно отдадено на седмицата след Пасха, наречена Светла седмица. Нека да се спрем по-подробно на него. То е изключително настоящо, тъй като визира въпроса какво следва да вършат членовете на Христовата Църква в дните след Възкресение Христово, т.е. през цялата Светла седмица. Според мен неговото значение е огромно предвид на актуалната обстановка в поместните православни църкви, при която храмовете са изпълнени с вярващи в дните на Страстната седмица (особено на последованията на Жениха, Великия маслосвет, Последованието на 12-те евангелия, както и по време на богослужението на Велики Петък), а директно след тържественото отбелязване на Христовото Възкресение на Велика събота, откакто се поздравим с „ Христос воскресе! “, те внезапно опустяват. Както постоянно се майтапят църковници, наблюдавайки печалната панорама на народа, който напуща храмовете след „ Христос воскресе! “: „ Чуваме да се пее: Да воскре́снет Бог, и расточа́тся врази́ Его́, и да бежа́т от лица́ Его́ ненави́дящии Его́, и ние като истински врагове Христови, които Го ненавиждат, се разпръскваме и бягаме от храмовете по домовете си, удовлетворени, че сме изпълнили своя набожен дълг. “
Тъкмо на дейното, живо, умишлено присъединяване на правилните в чудото на Възкресението, в неповторимия подарък на Христовата Пасха, е отдадено предписание 66 на Пето-шестия Трулски космополитен събор.
Пр. 66/V-VI космополитен събор: „ От светия Възкресен ден на Христа, нашия Бог, до новата неделя [т.е. Томина неделя], през цялата седмица правилните би трябвало непроменяемо да обитават в светите църкви в псалмопения, химни и песни духовни, радвайки се в Христа и празнувайки, четейки с внимание божествените Писания, и наслаждавайки се на божествените тайнства (αἱ τῶν ἁγίων μυστηρίων κατατρυφῶντας). Защото по този начин ще бъдем съ-възкресени и съ-въздигнати с Христа. Затова в тези дни по никакъв метод да не се правят нито надбягвания на хиподрума, нито други национални зрелища “ (5).
Пето-шестият космополитен събор дефинира, че правилните би трябвало непроменяемо да обитават (σχολάζειν δεῖ ἀπαραλείπτως) в храма по време на Светлата седмица. Тук неслучайно е използван глаголът σχολάζω, който значи „ отпочивам, отмарям, извозвам свободно време, обричам времето си на нещо “, т.е. касае се до времето отвън нашите трудови отговорности, време на отмора и на тържественост (срв. „ празник “, от празен, безработен, свободен от отговорности и трудове). В правилото е посочено също по този начин по какъв начин, т.е. по какъв метод следва вярващите да бъдат в храма в посочените дни – пеейки псалмопения и духовни песни, четейки „ божествените Писания “ и „ наслаждвайки се на божествените тайнства “.
Както е известно, в литургичното схващане на Църквата, цялата седмица след Възкресението Христово „ се счита за един ден “ (Валсамон). Що се отнася до смисъла на фразата „ наслаждавайки се на божествените тайнства “, тук явно се има поради причастяването с Тялото и Кръвта Христови. То, както акцентира Теодор Валсамон, би трябвало да става, в случай че е допустимо всеки ден през Светлата седмица, като правилните християни следва да бъдат „ в подготвеност “, т.е. да бъдат готови за това (6).
В посоченото предписание на Трулския събор е ясно посочена и задачата на неизменимото престояване на правилните в храма: „ Защото по този начин ще бъдем съ-възкресени и съ-въздигнати с Христа. “ Тоест последна цел на присъединяване на християнина в пасхалната наслада, въобще в тайнствения живота на Църквата, е неговото духовно и телесно възкресение.
Правилото приключва с настояването (забрана) да не се правят разнообразни надпревари на хиподрума (напр. конни надбягвания), както и каквито и да е обществени зрелища (7) в интервала на Светлата седмица.
Пр. 66 на Трулския космополитен събор разкрива отношението на съборното канонично схващане на Църквата към най-важното събитие в човешката история – Възкресението на нашия Господ Иисус Христос. То по безапелационен метод свидетелства за усилието на Църквата да удържи в център на съзнанието на нейната цялост таман събитието на Христовата Пасха. По един всемъдър метод Църквата като че ли е предвидяла неравновесното положение, в което ще изпадне по-късно западното християнство (а под негово въздействие и източноправославното) с емоционално-чувственото (понякога стигащо до театралност) преекспониране на Страданията за сметка на Възкресението. Сякаш се не помни, че таман „ Възкресението Христово е събитието, което дава смисъл освен на акта на сътворението, само че и на цялото Въплъщение. Ако нямаше Възкресение, нито Рождеството, нито страданията на Иисус, а какъв брой повече учението Му, биха имали някакво дефинитивно значение “ (8). Следователно съпреживяването на пътя на Христовите премеждия през Великата седмица не трябва да бъде за сметка на пълноценното присъединяване в задачата и крайната точка на този път – преславното и живоносно Христово Възкресение. Този призив-повеля е прикрит и в прочие 66 на Трулския Вселенски събор – парченце от богатото канонично Предание на Църквата, което е компас и пътепоказател по пътя към Царството Небесно.
С тези мисли дано си пожелаем ярко и плодородно посрещане на Възкресение Христово, съ-възкресени и съ-въздигнати с нашия Господ Бог и Спасител!
1.Вж. повече у: Π. Ροδόπουλος. Οἱ κανόνες τῆς Συνόδου τῆς Λαοδικείας ὡς „ Νόμος “` τῆς Ἐκκλησίας περὶ τῆς θείας λατρείας, Θεσσαλονίκη 1968. Срв. Ал. Смочевски, Via Canonica. Каноничноправни и богословски проучвания, София 2025, с. 81-82.
2. В своя коментар към това предписание св. Никодим Светогорец е безапелационен, че няма никакво съображение съгласно разпоредбите на Църквата и съгласно античните богослужебни устави да се нарушава постът на Велики четвъртък като се яде храна с елей. Уставите позволяват само малко вино. Вж. Πηδάλιον τῆς νοητῆς νηός, τῆς Μιᾶς Ἁγίας, Καθολικῆς καὶ Ἀποστολικῆς τῶν Ὀρθοδόξων Ἐκκλησίας, ἐκδ. «Ἀστήρ», Ἀθῆναι 1970, σ. 244, ὑποσημ. 1.
3. Ἱερομ. Μακάριος Σιμωνοπετρίτης, Μυσταγωγία τῆς Μεγάλης Τεσσαρακοστῆς. Συμβολὴ στὴν ὀρθόδοξη θεολογία τοῦ λειτουρηικοῦ χρόνου, ἐκδ. Ἴνδικτος, Ἀθῆναι 2021, σ. 636.
4.Тълкувание на Зонара към прочие 89 на Пето-шестия космополитен събор, Γ. Ράλλης – Μ. Ποτλῆς, Σύνταγμα τῶν Θείων καὶ Ἱερῶν Κανόνων, τῶν τε ἁγίων καὶ πανεφήμων Ἀποστόλων καὶ τῶν Ἱερῶν Οἰκουμενικῶν καὶ Τοπικῶν Συνόδων καὶ τῶν κατὰ μέρος ἁγίων
5.Πατέρων, Ἀθήνησιν 1852, τ. Β΄, σ. 513.Ράλλης – Ποτλῆς, Σύνταγμα, τ. Β΄, σ.
6. Тълкувание на Валсамон към прочие 66 на Пето-Шестия космополитен събор, Ράλλης – Ποτλῆς, Σύνταγμα, τ. Β΄, σ. 464. Същото показва и свети Никодим Светогорец: Πηδάλιον, σ.
7. Вж. Ал. Смочевски, „ Отношението на свещените догми на Пето-шестия Трулски космополитен събор (691 г.) по отношение на античните езически (паганистки) традиции във византийското общество (културноисторически аспекти) “, сп. Християнство и просвета, бр. 3, 2026.
8. Ἰω. Ζηζιούλας, Ἀνάμνηση τοῦ μέλλοντος. Πρὸς μία ἐσχατολογικὴ ὀντολογία, ἐκδ. Ἁρμός, Ἀθήνα 2025, σ. 176.
Източник:dveri.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ